При Александре I Баттенбергском министр внутренних дел (1879). В 1881 году, после приостановления тырновской конституции, Икономов назначен председателем державного совета, к которому перешла вся законодательная деятельность уничтоженного парламента.
Здесь Икономов сначала беспрекословно выполнял волю князя, но впоследствии примкнул к оппозиции и в своём органе «Славянин» напечатал протест против нового закона о выборах. В 1883 году, после состоявшегося примирения между консерваторами и радикалами, Икономов получил в министерстве Цанкова портфель министра общественных работ. В 1884 году всё его министерство подало в отставку.
Библиография
Нова българска читанка (неопр.). — 1867.
Читанка за приготвяне към граматиката (неопр.). — 1867.
Пространна българска читанка за приготвяне към българската граматика (болг.). — 1868.
Пълна числителница (неопр.). — 1868.
Воскресник, или черковно восточно песнопение (рус.). — 1872.
Избирането на българския екзарх (неопр.). — 1872.
Ръководство за словосъчинение на български язик (болг.). — 1875.
Писма за Сърбия (неопр.). — Русе, 1883.
Протестантската пропаганда у нас и нейните ползи за България (болг.). — 1885.
Кой ще бъде най-виновний (неопр.). — Русе, 1886.
Логиката на лицата пред логиката на нещата (болг.). — Русе, 1886.
Самохвалствата на патриотите и истинското положение на България (болг.). — 1886.
Читанка за първите два класа (неопр.). — 1886.
Що трябва да правим, а що правим (неопр.). — Шумен, 1886.
Кратка всеобща история за долните класове (болг.). — 1887.