Anastas Lozanchev wrote about him in his account of IMARO's founding in 1894: „Pere had clearly defined ideas, with defined views on the revolutionary struggles, which no one else at that time had. He was an old revolutionary; he had participated together with other Macedonian Bulgarians... in the unification of Northern and Southern Bulgaria.“[14]
References
^Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893–1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN954-9514-28-5. с. 169.
^Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN9789544961022. с. 472-473.
^What was meant by “secret” hardly needs detailed explanation. The meaning of “internal” is also clear – the organization was created by those Bulgarians who continued living “within” the borders of the Ottoman Empire. That was another reason why its headquarters remained in Thessaloniki during its existence, in spite of some of its leaders’ intentions to relocate it periodically, and its representatives in Sofia (the capital of Bulgaria) were called “external.” The following were some of the most prominent figures and leaders of the IMARO (members of the Central Committee [CC]) throughout the years: Damyan (Dame) Gruev (1871–1906), Georgi (Gotse) Delchev (1872–1903) – the gem of Macedonia, as Andon Lazov Yanev-Kyoseto called him in his memoirs – Yane Sandanski (1872–1915), Georgi (Gyorche) Petrov (1865–1921), Ivan Garvanov (1869–1907), Petar (Pere) Toshev (1865–1912), Hristo Chernopeev (1868–1915), Dimo Hadzhidimov, Krastyo Asenov, Aleksandar Protogerov, Todor Aleksandrov, and Ivan (Vanche) Mihaylov. For more see: Peter Kardjilov (2020) The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans (Volume One) Cambridge Scholars Publishing, ISBN9781527550735, p. 3.
^Dimitar Bechev, Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Dimitar Bechev, Scarecrow Press, 2009, ISBN0810855658, pp. 222-223.
^Drugovac, Miodrag (1990). Историја на македонската книжевност XX век. Misla. p. 68. ISBN9788615002039.
^Ц. Билярски, „Родом българин...” Три непубликувани документа на Тодор Александров, Христо Матов и Пере Тошев, сп. „Пиринска Македония днес”, декември 1992, с. 27-29.
^Тома Николов, Спомени из моето минало."Дневници и спомени за българската история." Изд-во на Отечествения фронт, 1989, стр. 24.
^Андонов, Иван. Съединението, Пловдив, 1929, с. 36.
^Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895–1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 80.
^Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893–1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 60.
^The Politics of Terror: The MacEdonian Liberation Movements, 1893–1903, Duncan M. Perry, Duke University Press, 1988, ISBN0822308134, p. 93.
^Свeтозар Тошев, племенник на Пере Тошев - "Пере Тошев; личност и дело - по случай 110 години от рождението му", София, 2 април 1975 година.
^Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895–1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 80.